Какъв според вас трябва да бъде стандартът за съвременна женска консултация и качествено проследяване на бременността?
В последните 20 години в България липсва добре организирана и структурирана женска консултация. Както при много други аспекти в медицината, в периода на преходна демокрация се загуби и организационно, и смислово начинът на проследяване на бременност. Установи се едно хаотично проследяване, плод на индивидуалните разбирания на АГ специалистите за тази част от специалността. Останаха общопрактикуващите лекари (ОПЛ), които виждат бременните твърде рядко и приемат женската консултация като досаден ангажимент, и АГ специалистите, които викат ежеседмично бременните за понякога ненужни консултации. В този хаос изцяло изчезна ролята на акушерката като неотменна част от грижата за бременните. Ето защо, стараейки се да променим тази реалност, решихме в допълнение към всеотдайната ни клинична работа с пациенти да насочим усилията си и към важните за обществото ни теми, а именно да променим лицето на женската консултация, като го подредим и осъвременим. За тази цел създадохме организация от съмишленици, обединени в Асоциацията по майчино-фетална медицина. Тя функционира от 2015 г. До момента сме организирали шест международни конгреса в България и множество курсове за специализирана пренатална диагностика. Смисълът на работата ни е не само да информираме и обучаваме, но и да предлагаме нова концепция за организацията на женската консултация, която евентуално да бъде одобрена от цялата гилдия. Защото нито една програма не би могла да просъществува, без тя да бъде предварително възприета и одобрена от обществото на АГ специалистите и акушерките. Първата ни задача беше да въведем първи триместър скрининг за хромозомни заболявания и той да стане златен стандарт в проследяването на бременността в страната ни, като замени отдавна остарелия и некачествен биохимичен скрининг във втори триместър. Този процес отне повече от 10 години, но това беше нашият първи успех, който стана възможен с подкрепата на цялата АГ гилдия. При така създадената и вече променена концепция за пренатална грижа, налагайки повсеместно скрининга между 11-ата и 13-ата гестационна седмица, е значително по-лесно към него да добавим и скрининга за прееклампсия и скрининга за преждевременно раждане, с които да надградим постигнатото дотук.
От тази гледна точка трябва много добре да бъде разбрано, че женската консултация трябва да бъде разделена на две основни, успоредно вървящи линии – базисната женска консултация, осъществявана от акушер-гинеколози и акушерки в женските консултации, и от друга страна, специализирана пренатална диагностика, която в определени моменти на бременността допълва предходната. Днес това, което може да се направи, е базовата женска консултация да бъде организирана от ОПЛ, АГ специалисти или акушерки по избор на самата бременна, а честотата на посещаемост да бъде флексибилна според потребностите на самата бременна жена. Следва да има добре организирано насочване на бременните жени в определени моменти от бременността – 1-ви, 2-ри и 3-ти триместър – за консултация в специализиран център за пренатална диагностика, за да не се налага бременната да търси сама. Строго належащ е, разбира се, принципът на лицензиране на такъв тип центрове, за да бъде защитено правото на бременната да получи качествена консултация. Те трябва да са достатъчни за страната, разположени в големите градове, и да подлежат на ежегоден одит.
Какво трябва да знаят бременните дотогава, какви медицински консултации и изследвания задължително да изискват или пък, както много често става – да се самонасочват ли?
Бременните трябва да изберат начина на проследяване на бременността си в зависимост от своята нагласа и възприятие. Дали да бъде при АГ специалист, който да ги проследява от първия преглед и да извърши раждането, дали от акушерски практики или при общопрактикуващ лекар. След записването в някоя от тези консултации бременната трябва да бъде насочена и това именно е ангажимент на извършващите женската консултация. Хубаво е бременните да бъдат информирани за тези центрове от проследяващите ги, но към момента те все още се самонасочват поради липсата на добра организация и логистика между двете звена. Досега специализираната пренатална диагностика не е задължителна за страната и бременните могат да я откажат. Но общото мнение на гилдията е, че специализираната пренатална диагностика е строго препоръчителна.
Има ли изследвания и прегледи, които могат да отпаднат от сега действащия стандарт?
Разбира се, че има. Те касаят параклиничната част на изследванията в рамките на женската консултация – редица от лабораторните изследвания, които се изискват от финансиращите органи, са напълно излишни. Изследването за сифилис е задължително в рамките на женската консултация и всяка бременна трябва да се изследва два пъти през бременността, сякаш самата тя е рисков контингент, а в същото време изследвания за токсоплазмоза, Епщайн-Бар вирус и цитомегаловирус, които имат конкретно значение при проследяване на бременността, не са предвидени от стандарта. В наши дни бременните се изследват за много дефицити – на витамин В12, D и други, които също не са предвидени от стандарта, но са от изключително значение за протичането на бременността и имат отношение към риска от преждевременно раждане. Често се случва да се извършват излишни ехографии през бременността и т.н. Всичко това на фона на недобре оформената рамка на женската консултация.
Как може да се снижи процентът на перинатална смъртност и високият дял на недоносеността у нас?
Голяма част от процента недоносеност се формира ятрогенно и заради недоброто проследяване на високорисковите бременни – жените с хипертонични усложнения; бременните в напреднала възраст, след инвитро процедури и многоплодните бременности. Има решение за този проблем и то е в оптималната организация. Разполагаме със специалисти, добре оборудвани АГ клиники, специализирани центрове. Това, което нямаме, е качествена организация между всички тези звена. Високата степен на координация между женската консултация, пренаталната диагностика и лечебното заведение, в което ще се извърши раждането – това е целта, която сме постигнали за бременните жени, които посещават нашите центрове за специализирана фетална медицина и контрол на рисковете, свързани с бременността. Този модел може да послужи като бенчмарк за организиране на национална стратегия за майчино здравеопазване.
Това е и една от основните теми на приключилия 6-и международен конгрес по майчина и фетална медицина.
Така е, радваме се на вниманието, което ни отделят нашите колеги и съмишленици, както и на факта, че Асоциацията по майчино-фетална медицина печели все повече приятели и привърженици във всички медицински специалности. Горди сме, че посрещнахме и обменихме опит с водещи професори от сферата на феталната медицина от цял свят, на успелите българи в клиники в чужбина и на всички наши колеги от специализираните центрове, АГ болници и многопрофилни лечебни заведения, както и на подкрепата на Fetal Medicine Foundation London и лично на проф. Кипрос Николаидес, който отново успя да отдели време в натоварената си програма, за да изнесе обзорна лекция. Направихме равносметка на направеното дотук и успяхме да очертаем следващите си цели в името на здравето на бременната и нейното поколение.