Екипът ни от специалисти по фетална медицина за първи път у нас въведе скрининга за преекламсия в България и е носител на най-големия опит в страната за установяването на риска от това изключително сериозно състояние, касаещо здравето и на майката, и на бъдещата й рожба. В Оскар Клиник този скрининг е въведен рутинно от 2013 година и през него преминават всички бременни жени, които преминават специализираната ни женска консултация или ни посещават за високоспециализирани изследвания.
Нашето кредо е Вашата бременност да бъде спокойна и да приключи на термина си със здрава и пълноценна за новия живот рожба!
Ние работим за Оскар и поставяме под стриктен контрол всички рискове преди, по време и след бременността!
Какво представлява Преекламсията?
Преекламсията е мултисистемен синдром, развиващ се през втората половина на бременността. Характеризира се с хипертония и протеинурия или при липса на протеинурия се констатира дисфункция на майчините органи.
Хипертонията е състояние, при което систолното налягане е >140 mm Hg и/или диастолното кръвно налягане е >90 mm Hg 2 и се развива след 20 гестационна седмица при жени снормално кървно налягане.
Протеинурията е наличието на > 300 mg протеин за 24 часа събирана урина или съотношението на пикочен протеин към креатинин е >30 mg/mmol.
Съществува и преекламсия, която е наложена върху хронична хипертония (налична хипертония преди зачеването или установена хипертония преди 20та гестационна седмица) и която е съпроводена с протеинурия или дисфункция на майчиния организъм.
Колко често се среща преекламсията?
Преекламсията се развива от 2-8% от бременносттите. Процентът зависи от демографските характеристики на изследването население. Например при чернокожи жени процентът е 2-3 пъти по-висок от белите жени.
В една трета от случаите състоянието води до раждане преди 37 гестационна седмица (преждевременна или ранна преекламсия), а при две трети раждането се случва след 37 седмица (късна или преекламсия на термин).
Какви рискове крие преекламсията?
Преекламсията е основна причина за майчина и перинатална смъртност. Описват се повече от 50 000 смъртни случая на майки годишно в световен мащаб поради преекламсия. Най-сериозните усложнения, които могат да доведат до майчина смърт, са екламсия (конвулсии или кома при жена с преекламсия), мозъчен кръвоизлив или инсулт, десеминирана вътресъдова коагулация (DIC) и HELLP синдром (хемолиза, повишени чернодробни ензими и ниски тромбоцити). Други тежки усложнения включват мозъчен оток, слепота, бъбречна недостатъчност, чернодробна недостатъчност или белодробен оток.
Преекламсията е свързана с намалено кръвоснабдяване на плацентата с последващо увреждане на растежа на плода, оксигенация и повишен риск от мъртво раждане. Освен това голям процент от жените с преекламсия изискват преждевременно раждане за индикации за майката и/или плода и следователно бебетата са изложени на допълнителни рискове, произтичащи от недоносеност. Те включват неонатална смърт, мозъчен кръвоизлив, гърчове, затруднено дишане и хранене, жълтеница, ретинопатия и продължителна хоспитализация и инвалидизация.
Препоръки за ограничаване на неблагоприятното и рисково въздействие на преекламсията:
- Почивка в леглото и диетични манипулации?
Изявата на преекламсията не се намалява от режим на легло, ограничаване на физическата активност или диетични манипулации, включително ограничаване приема на сол или добавки с магнезий, цинк, фолиева киселина, витамини С, D, и Е или рибено масло. Дори наскоро бе публикувана информация, че при бременните с добра физическа активност има намален риск от преекламсия.
Диетични добавки с калций при жени с ниско съдържание на калций може да намали наполовина процента на преекламсия.
- Ниски дози Аспирин?
Профилактичното използване на ниски дози аспирин за профилактика на преекламсия е проучено широко. Метаанализите показват, че приложение на ниски дози аспирин при високорисковите бременности може да доведе до намаляване на ранната преекламсия до 80%.
Предвиждане на преекламсия
Методът на скрининг на Fetal Medicine Foundation London, прилаган в Оскар
Подходът на специалистите по фетална медицина към скрининга за преекламсия е да се използва теоремата на Bayes, съчетаваща априорният риск от майчините характеристики и медицинската история с резултатите от различни комбинации от биофизични и биохимични измервания, направени по различно време през бременността.
Характеристики и история на майката
Променливите от майчините характеристика и медицински и акушерска история, която увеличава риска от преекламсия включва напредване на възрастта на майката, увеличаване на теглото, медицинска история за хронична хипертония, захарен диабет и системен лупус еритематозус или антифосфолипиден синдром, зачеване ин-витро и фамилна история или лична история за преекламсия. Рискът от преекламсия при жени с първа бременност е три пъти по-висок, отколкото при жени с предишни бременностти, които не са имали това усложнение. Жените, които са имали преекламсия при първа бременност, са с до 10 пъти по-висок риск да развият преекламсия при втора бременност.
Рискът от преекламсия е по-нисък при високи, отколкото при ниски жени и намалява при раждали жени без предишна преекламсия. Защитният ефект срещу преекламсия от предишна бременност без усложнението, намалява с интервала от време между предишната бременност и сегашната бременност, така че след 15 години рискът от преекламсия е приблизително еднакъв както при жени, които са раждали, така и при тези, раждащи за първи път.
Скрининг за преекламсия 20-24 седмица
Целта на скрининга за преекламсия при бременност 20-24 гестационна седмица е да изчисли специфичния за пациента риск от разивтие на преекламсия и въз основа на такъв риск да се определи последващото проследяване на бременността, включващо времето и съдържанието на следващите посещения. Това би минимизирало потенциално неблагоприятните перинатални събития за тези, които развиват преекламсия чрез опеределяне на подходящо време и място за раждане.
Комбинираният скрининг от майчините фактори, МАР, UTPI, PLGF, РAРP–A и sFLT-1 прогнозират всички случаи на ранна преекламсия (<34 седмица). Серумният sFLT1, изследван в 12 седмица, подобрява ефективността на скрининга за ранна преекламсия, но не и за преекламсия >34 седмица. Скрининг от майчините фактори, МАР, UTPI, PLGF, РAРP–A прогнозират 85% от преждевременната преекламсия (<37 седмица) и 45% от късната преекламсия (>37 седмица).
Скрининг за преекламсия между 24-34 седмица
Целта на скрининга за преекламсия при бременност между 24-34 гестационна седмица е да изчислява специфичния за пациента риск от развитие на преекламсия и въз основа на това на такъв риск определят последващото проследяване на бременността, включително времето и съдържанието на следващите посещения. Това би минимизирало потенциално неблагоприятните перинатални събития за тези, които развиват преекламсия, чрез определяне на подходящо време и място за раждане.
При бременностти, при които се развива преекламсия, стойносттите на МАР, UTPI и sFLT-1 се увеличават, а PLGF намалява. За всички биомаркери отклонението от нормалното е обратно свързано с гестационната възраст, в която раждането става необходимо по майчини и/или фетални индикации.
Комбинираният скрининг от майчините фактори, МАР, UTPI, PLGF и sFLT прогнозира почти всички случаи на преждевременна преекламсия (<37 седмица).
Важните биомаркери в тази гестационна възраст са МАР, UTPI, PLGFи sFLT-1 , с малка полза от включването на UTPI.
Скрининг 35-37 седмица.
Целта на скрининга за РЕ при бременност в 35-37 гестационна седмица е да изчислява специфичния за пациента риск от развитие на РЕ и въз основа на това на такъв риск определят последващото наблюдение на бременността, включително времето и съдържанието на следващите посещения. Това би минимизирало потенциално неблагоприятните перинатални събития за тези, които развият преекламсия чрез определяне на подходящо време и място за раждане.
При бременностти, които развиват преекламсия, стойностите на МАР, UTPI и sFLT-1 се увеличават, а PLGF намалява.
Комбинираният скрининг от майчини фактори, МАР, PLGF и sFLT-1 прогнозира около 85% от късната преекламсия (>37 седмица).
Поетапно скриниране на бременността
11-13 гестационна седмица.
Рисковете за преекламсия чрез масов скрининг чрез комбинация от майчините фактори, MAP, UTPI и PАРР-А разделят бременностите на две групи:
- Високорискова група (риск от преекламсия преди 37 седмица от > 1 на 100). Тази група представлява около 10% от общия брой и съдържа 75% от тези, които развиват преекламсия преди 37 седмица. Лечението с Аспирин (150 мг/дневно), взети преди лягане от 12 до 34 седмица, намалява риска на преждевременна преекламсия с около 60%. Пациентите трябва да бъдат насърчавани да приемат лекарството редовно, защото ако придържането към терапията е над 90 %, рискът може да бъде намален до 75%.
- Нискорискова група (риск от преекламсия в <37 седмица от <1 на 100). Тази група, която представлява 90% от общия брой, може да се успокои, че развитието на преекламсия преди 37 седмица е малко вероятно, но те изискват преоценка на риска след 22 гестационна седмица.
20-24 гестационна седмица
32 гестационна седмица
36 гестационна седмица
Рисковете за преекламсия чрез масов скрининг в тези периоди се определят от комбинация от майчините фактори, МАР, UTPI, PLGF и sFLT- 1.
Във всеки един етап на проследяване на бременността нашите специалисти по Фетална медицина се основават на последните достижения на медицината, основана на доказателства и експертизата на Fetal Medicine Foundation London, която е най-престижната научна школа в преналната медицина. Здравето на майката и бъдещата й рожба е висша цел на целия екип на Оскар Клиник и нашата кауза е да поставим под контрол всички рискове преди, по време и след бременността!
*Източник: Fetal Medicine Foundation London